The world - ahead

След тази вечер, завита с одеяло до очите, стискаща пръстена си в ръка (и хилеща се на днешните случки), си мечтая единствено за петък, когато ще си пусна един малко позабравен, но все така прекрасен филм. Защото едно момиче има нужда точно от това - филм на живота й, нещо топло, с което да се завие, и достатъчно време да съчетае тези двете неща с пуканки. И всичко това само като мотивация, за да отмине бързо седмицата и да дойде отново заветната събота. Едва ли не.

Get some exercise

Слагам огромна черта под тази седмица на прекалено много рисуване, прекалено много съвпадения, прекалено много истории, прекалено много запознанства и прекалено много от всичко останало. Искам следващата да е тиха и спокойна, да започнем февруарската серия съвсем навреме, да си довърша (но наистина) портфолиото и как обичам такива неща да са под контрола ми. Лк тази година няма да се състои в съзнанието ми (въпреки че както винаги имах най-прекрасната идея от всички останали глупости), за сметка на това пиша съвсем други неща. А сега и ще пия аспирин, защото така трябва.
За следващия път ми обещаха Колдплей, а предполагам - Оейзис и Франц Фердинанд. Например.
И никакви вампири повече, наистина, поне за един месец - никакви.

Пс. Естествено, че ти обещавам, d.
А как само обичам златното съчетание the wombats - let’s dance to joy division//joy division - love will tear us apart на А.