Не знам какво ще кажат другите по въпроса, но според мен единственото, с което наистина ще запомня снощи, е влакът на метър от нас, вятърът и търсенето на въздух, почти когато се извива буря и търсиш спасение от забиващите се прашинки. Освен това е страшно, да, страшно е и останалите потвърждават, нещо толкова голямо, иначе не му усещаш големината, да мине покрай теб с някаква скорост. It blew our heads off.
Или хлебарницата след това, играта на "Калинке-малинке" и тъмните тъмни улички на Обеля и околността.
Иначе цялата вечер можеш да я запомниш като един наниз от едно-след-друго, хора, които не съм виждала от Нова година или от месеци така или иначе, и също от хора, които може би няма да видя отново до Нова година, иначе наистина ми липсват такива случки. И, може би не заради друго, но искам да събера още малко спомени преди да замина нанякъде, защото после не знам дали въобще бих искала да участвам в такива събития тук.
Не, не, не така. Беше хубаво, наистина, и благодаря на всички за настроението месец и половина преди изпита, благодаря за изтърпяването, за странджанките и домашната сангриа.
12 October 2008
10 October 2008
Just try not to worry, you'll see us some day
Тъкмо привърших с петната и други такива започват да ми се привиждат навсякъде, а те наистина прииждат на ята и групички от по 5, по това няма никакво значение.
Днес видях С. със спомени отпреди Времето, онова Време, когато започнах да се държа по-сериозно, а за сметка на това започнаха да ме приемат по-несериозно. Той в началото не ме видя, а и не трябваше - скрита под сянката отстрани на телефоните. Той беше, той! И всичко отначало, забравих плейъра си включен докато започне неправилната песен. Толкова е лошо, всичко това, което (не) се беше случило, our hopes and revelations едва ли не. И цялата история завърши с разговора преди година на 4 бири и една М., която подскаше наоколо.
А В. ме поглежда с любопитно безразличие "-Така ли, и как е той?" "Болен", казах й.
Днес видях С. със спомени отпреди Времето, онова Време, когато започнах да се държа по-сериозно, а за сметка на това започнаха да ме приемат по-несериозно. Той в началото не ме видя, а и не трябваше - скрита под сянката отстрани на телефоните. Той беше, той! И всичко отначало, забравих плейъра си включен докато започне неправилната песен. Толкова е лошо, всичко това, което (не) се беше случило, our hopes and revelations едва ли не. И цялата история завърши с разговора преди година на 4 бири и една М., която подскаше наоколо.
А В. ме поглежда с любопитно безразличие "-Така ли, и как е той?" "Болен", казах й.
Subscribe to:
Posts (Atom)