Косата ми по-дълга от всякога, но не е естествено къдрава, както бих искала, нравът ми спокоен вече и ще намалява след достигането ми до hochpunkt-а на агресията ми в петък вечер; мислите и въпросите ми са тихи, а критиките - ясни, за да няма недоразумения; и се чувствам по-голяма, докато слушам как двете си говорят колко е гадно, ако си сам на 14.02. и как "обичат", а тогава се обажда майка и аз се чудя дали те двете ще порастнат ментално в някакъв момент. "А ти как си с гаджетата?" и ми е на върха на езика да отговоря както бих направила на някой с няколко години по-голям, но в последния момент осъзнавам как ги е срам да произнесат думата "секс". В знак на протест почвам да си пея наум Остава.
...
Разпознават ме като тайната на падналите ангели за сътворението, аз самата творя обаче. Всичко следва собствения си ритъм, аз пък следвам тях. Cause I've been changing my mind. Това ще да е поредната рошава история в главата ми, докато отказвам да свидетелствам смъртта за пореден път, безмислено. Но пък вече съм на ръба на лудостта (в 4 сутринта) и си мисля само за периода от след девети.
03 February 2008
01 February 2008
Little sister, can't you find another way
Петък честити тежките, но глупави и безмислени филми, и забавните шумни разговори по средата на главната. Също така превалихме срока и ни остана само някаква си финална пряка от година и половина (а колко далеч изглежда периодът от след една седмица!).
Дейвид Грей е с меланхоличния си глас дори на забавни песни, аз пък се загръщам в одеалото (да, това, с което покривам блога си, а колко е ужасно да се помнят разговори от преди две години), чашата плодов Туайнингс ми забързва кръвообръщението, също и някакви песни по Виейч1. После пък страшни истории за лека нощ, странни високи сърби с изпити лица и дълги коси, със странна история и автобуси в 3 след полунощ.
След обичайните заподозрени ще остане само поредната чаша чай, шоколадът от С за исторически постижения + дългоочаквания Arizona Dream.
Edit. Или пък може би отново не, но все пак научавам някакви техники за справяне с клинични случаи като моя.
Дейвид Грей е с меланхоличния си глас дори на забавни песни, аз пък се загръщам в одеалото (да, това, с което покривам блога си, а колко е ужасно да се помнят разговори от преди две години), чашата плодов Туайнингс ми забързва кръвообръщението, също и някакви песни по Виейч1. После пък страшни истории за лека нощ, странни високи сърби с изпити лица и дълги коси, със странна история и автобуси в 3 след полунощ.
След обичайните заподозрени ще остане само поредната чаша чай, шоколадът от С за исторически постижения + дългоочаквания Arizona Dream.
Edit. Или пък може би отново не, но все пак научавам някакви техники за справяне с клинични случаи като моя.
Subscribe to:
Posts (Atom)