Радост

Днес четох един блог, блогът на Кирил.
И...оф, маамустараа, що каква е тайната? И е такъв пич, и му се кефя толкова много, и е такъв пич, и му се кефя толкова много....И не знам защо, и той сигурно не знае, и въобще май никой не знае.
И пак ми е до хубави песнички, от онези по-странновеселите. И до снимки също, снимките от последния учебен ден.
Защото не ни пука дали ще бъдем разбрани.
Защото не ни пука дали ще си загубим времето.
Защото сме сигурни, че всичко ще бъде наред.
Защото никога не се чудим дали чашата е полупразна, за нас тя винаги е полупълна.
И защото сме оптмисти.

Щастие

Насладата от живота често е по-близо до нас, отколкото предполагаме.
Щях да бия кой ли не, отказах се, а се оказа, че едно пожелание ми било достатъчно. Особено от искрените, с веселата усмивка и поглед, гледащ към бонбоните. Точно такива неща обичам да рисувам - луди хора и добри очи.
Дори днес бях с особената нагласа, че точно такива хора ще рисувам днес, и си припявах цял ден весели песнички за добри пирятели.
Maybe you`ll remember when we met on the beach.................
В остатъка не разбирам за какво се пее, това не пречи да ми е весело и с болки в корема.
Show me now..........Feel it now..........
И въобще всичките нощни мърди сме весели и щастливи, ама толкова щастливи, че чак мирише на прегоряло пилешко от фурната.
You`ll remember me for the rest of your life.
I will, I will, don`t worry.
I just want you to know` that I`ve been fightin` to let you go...
И ако тия идиоти не ги видя в събота, ще издивея, най-вероятно наистина да набия някой.
Най-вероятно.