Малко нерви, малко повече ядове и май преживях и този ден.
Не успях да набия Никола, както се канех, обаче като се замисля, много неща не направих, както се каних лятото.
Утре ще има още една съборена къща, все пак новите нощни мърди празнуват нечие поредно рождение. А останалите, които са решили да не пият и да не пеят хубави и весели песнички, ме гонят, за да ме запалят на огнено-синя клада, за да си отива с очите ми. Нима те не разбраха, че всичко това го правя заради тях, за да стане Текстът наистина добър?
И да, наистина се кефя на Ъпсурт. Доволни ли сте? Аз съм. И дори смятам, че Ицо Хазарта е най-добрият текстописец сред останалите в милото ни изгаврено българско реалити.
А сега ме оставете, оставете ме, за да мога да ви спомена и вас, и вие да се смеете заедно с останалите, да усетите истинския дух на песента. Това съм Аз.
22 September 2005
17 September 2005
Over the Rainbow
Снощи видях една тъмна сянка в картината над леглото ми. Помислих си, че съм аз. Всъщност бях точно аз, но не бях сигурна тогава. И точно докато се чудих, се замислих за светлините и сенките в живота (си).
По религия съм православна християнка. По убеждение съм оптимистка. Ако питате приятелите ми, съм рошавата мисъл.
Обаче в онази зловеща нощта сянка не видях нищо християнско, нищо рошаво, още по-малко оптимистично.
Още ми се губи смисъла на сянката, обаче съм сигурна, че ще да е нещо тайно, някаква тайна, скрита зад дивана. Или някаква изненада(Както казва поетът Съни - `Eine grosse Überaschuuuuung!!`). Но не беше страшна, не и зловеща наистина. Напомни ми за онези купони, на които гостите се крият и изненадват празнуващия.
Всъщност ми напомни и толкова много недовършени или незапочнати проекти. Напомняше
ми мен самата, може би защото виждах точно себе си.
И ако това обясняваше донякъде неочакваните въпроси за сенките, изскочили изведнъж, въобще не ми помогна да разбера Пълнолунието. Както не разбирам и Изгрева и Залеза.
Всъщност, като те замисля, не разбирам нищо по-сложно от моето собствено Аз.
Време е да помоля някой да ми помогне. Наистина.
По религия съм православна християнка. По убеждение съм оптимистка. Ако питате приятелите ми, съм рошавата мисъл.
Обаче в онази зловеща нощта сянка не видях нищо християнско, нищо рошаво, още по-малко оптимистично.
Още ми се губи смисъла на сянката, обаче съм сигурна, че ще да е нещо тайно, някаква тайна, скрита зад дивана. Или някаква изненада(Както казва поетът Съни - `Eine grosse Überaschuuuuung!!`). Но не беше страшна, не и зловеща наистина. Напомни ми за онези купони, на които гостите се крият и изненадват празнуващия.
Всъщност ми напомни и толкова много недовършени или незапочнати проекти. Напомняше
ми мен самата, може би защото виждах точно себе си.
И ако това обясняваше донякъде неочакваните въпроси за сенките, изскочили изведнъж, въобще не ми помогна да разбера Пълнолунието. Както не разбирам и Изгрева и Залеза.
Всъщност, като те замисля, не разбирам нищо по-сложно от моето собствено Аз.
Време е да помоля някой да ми помогне. Наистина.
Subscribe to:
Posts (Atom)