28 August 2008

They say I'm all about the wordplay

Напоследък слушам музика само от плейъра (със знамето на Шотландия отзад), понякога и от чужди компютри, но всичко, всичко се върти около всички тези текстове, нещо ново, завладяло мислите и музиката ми от последните месеци.
I would if I could.
I would do all anything spontaneously.
И разни такива неща.
Освен това, май че имаме някакъв нет (не, смс-ите няма да спрат, стига да не ми пращаш отново по средата на улицата докато разхождам кучето. Например.)
А наоколо обсъждаме предстоящото ходене в София, наистина е честа тема на разговори днес, също и стоенето ни вкъщи сами следващата седмица.
And it's a beautiful mess, yet, it is.



22 August 2008

So easy to be Friday's wonder

Толкова е странно. Наоколо се случват чудеса и стълпотворения, oh my, oh my. Не го бях виждала от две години, честно ви казвам, и го познах веднага, и пак имаше истории с гривни и снимки, и пътувания, но вече сме ние и вече е друго. Нямаше ги онези наоколо, никой от тях, от онези стари истории, безмислени случки в големи български градове, където, освен да срещнеш такива прекрасни хора, няма какво друго да се случи.

18 August 2008

It's all about the wordplay

Ставам по-критична. Това няма нищо общо с разни уъркшопове, а със собствените ми преживявания. Ставам по-критична и по-иронична, смея се повече на глупостите и отдавна престанах да ги взимам насериозно. Но пък имам нужда от хора и случки извън този кръг, извън града, извън държавата дори, които никой не знае, които никой не познава и няма опасност да се запознаят случайно на улицата. Да са си само мои и ничии други, до мога да бъда нещо ново покрай тях. В Бургас това не е възможно.

12 August 2008

Be carefull, we don't know them

Липсват ми такива разговори. Разговори посред нощ с различни хора от различни градове и институции, разговори за всичко и за всички. Липсваше ми и свободата. Днес взех много важно решение за себе си и за разговорите, които ще водя отсега нататък. И след час (и един ден) ще пътуваме към Варна, за да посрещнем сис.

09 August 2008

I have - I've got to stop smiling

Всъщност не се усмихвам. Усмихвах се днес сутринта на музиката по радиото, докато опитвах да взимам абсурдни завои с колата на майка. По-трудно е, отколкото с другата. И въобще днес слушам цял ден само Меникс и малко Мюз. Мюз задължително. Опитвах се да слушам друго, както се опитвах и да гледам някакви американски филми. Не, не става. Имам нужда от онзи акцент, който да ми подейства като адреналин. Венозно. За да се справя с останалите примерно 1200 страници с упражнения за месец.
Освен това имам нужда и от нещо ново, някакви нови събития тук, нови хора и нова сила. New hope. Ще, ще, знам, че ще - заради всичките хора, които трябва и ще дойдат другата седмица. Сестра ми, разбира се, и всички останали също. Нещо ново. Музика. Music is power. А може и бира, вървейки по главната и блъскайки се в хората. Коктейли някъде си и бяло вино на плажа през нощта. Няма нищо такова, просто сега ми хрумна. Не би ли било прекрасно - през нощта, на плажа и бутилка бяло вино?
Прекрасно, прекрасно.

05 August 2008

Let me be your star for a weekend

А какъв странен уийкенд беше. Визирам в частност неделята с всичките си особености, разговори, съвпадения и фрапе преди полунощ.

Имам нужда от Мюз. Много Мюз.
Мюз. Мюз. Мюз. Мюз. Мюз. Мюз.

04 August 2008

Come ride with me through the veins of history

Събуждам се с музикалните асоциации на един приятел, "noisy love" казва той, а аз го приемам като лятно пожелание. Не знам защо, но реших, че този пост трябва да го посветя на този човек, който познавам, но иначе въобще не познавам (и с това те май стават двама, или нещо такова, само че с този съм се запознавала лично. И прави прекрасни снимки.)
Та този, да речем Н., е един от най-странните хора, които познавам. Човек, на когото се възхищавам, без да знам защо и без да имам обяснение на какво. Без дори да имам някакви ясни спомени от преди две години, нищо друго, освен ръката с гривните, която посяга да отвори прозореца в онази зала, гривните, които ме карат да вдигна погледа (ама точно по филмите) и да срещна някаква усмивка в отговор. Това вече започва да прилича на сценарий за романтичен филм или на обяснение в любов, но няма такова нещо, честно ви казвам.
Не, наистина не знам защо точно сега реших да ви разкажа за тази странна среща с този Н., с когото си пишем вече две години, без да сме се виждали и за минута оттогава с гривните. И прави страхотни снимки. И слуша страхотна музика, и дори учи във Франция.
Толкова е странно, когато най-точният съдник за творбите ти не си го виждал от години. И преди това само два пъти.
Но прави невероятни снимки. И това не е любовно обяснение. Просто история.

02 August 2008

I used to rule the world

Прекарвам си съботата на тихо вкъщи, чета на английски и пиша приключения, this is how life should be. От време на време кроя планове за прелъстяване на някого, без значение кого изобщо, но така или иначе кого всъщност бих могла да прелъстя, барикадирана в стаята си цял ден. Затова по-често се отказвам и премислям в главата си и правя списъци за следващата вечер в Китен, дали пък няма да забравя нещо по инерция? Дрехите, фотоапарата със статива, гримовете с дъх на пастели, музиката и самите ние, подходящата светлина и бирата.
But heaven ain't close in a place like this.
Anything goes but don't blink, you might miss.
Иначе всичко би трябвало да е прекрасно, имам (както вече споменах) В на CAE, което е просто чудесно, разбира се, всички е чудесно. Само имам нещо като един (късо-късометражен) флаш филм и разни рисунки за довършване, но всичко по реда си.

01 August 2008

Let her dance with me just for the hell of it

Чувствам се толкова странно. Радост с малко тъга, и ярост от глупостта на някакви си сервитьорки, и имам В на ъдванст (което е просто прекрасно), и срещам разни хора, обаче нямам проблем с това. Честно казано, чувствам се добре и спокойна, защото решавам да се опитам да забравя за всичко.
But don't look back in anger I heard you say. Така или иначе след година няма да съм тук.
Чудя се вече какво да правя, не не не, не искам да се стига до това, често ми писва от такива разговори и защо трябва Бургас да е такъв малък град? И въобще в някакви моменти се чувствам като в сцена от That 70s Show, ама от по-неприятните, когато зрителите казват "Ооооу". Защото ми липсват много моменти, защото знам какво е било и какво ме очаква до края на годината, защото си позволявам да повишавам глас и да се ядосвам, освен това и да се радвам шумно и да знам какво искам. Да искам да съм далеч оттук, с други хора и в друга вселена.
But don't look back in anger I heard you say.
(Но не винаги е честно. Т`ва е положението.)