Pages

01 July 2008

And the night behind me

Нощ не бе, ние не сме деца на нощта, но въпреки това си струва за всяка недоспана минута, час по час.
Марто и Тошко се появиха точно навреме, за да разберем къде всъщност е заветния концерт, освен това ни беше забавно, и скачахме, и пяхме. А се появи Катя (същата Катя от театралната и випуск 2008, която бе толкова прекрасна на бала си, а тя по дефоулт си е прекрасна), появи се в най-правилния момент с компанията си и прекарахме един страхотен остатът от вечерта, чакайки изгрева. И имаше музика наживо, и се смяхме на (или пък се ужасявахме от) хора, които не бяха съвсем с трезвия си разсъдък за въртенето на земята и законите на Нютон, но нищо лошо не се случи. Освен това видях най-културния неонацист в Бургас, освен че му беше забавно и си пиеше биричката, и говореше с разни хора, ами и помогна на някакви хора, които бяха паднали, да станат.
No, no, I wasn't looking for love, Иве, но пък и тя не ме търси, тъй че сме квит.
А сега се изнасям в хола, където Мимето се опитва да намери нещо интересно по телевизията.

2 comments:

  1. миме, здравей!:)

    ReplyDelete
  2. здравей :) и все пак that 70s show не е лошо

    ReplyDelete