Best of You

Това е като някакво проклятие, 12 часа да не си се прибирал вкъщи и накрая да те изненадат с взиране в екрана до 1.00, после скици. Но пък е за сестра ми.
Това ли било да си студент по архитектура?
Така че, следващото мутренско синче/щерка, което е дало от на татко парите да следва архитектура и почне да се оплаква, че му било трудно - три крачки назад и да започне да използва главата си по предназначение - като гюлле.
Тук е място да отбележа, че не, никога не съм следвала, още по-малко архитектура, още по-малко в ТУ-то на Дармщадт, обаче докато изрязвах хотела и после премахвах някакви иначе миниатюрни части, ръката ми трепереше. Дори не искам да си представям на сестра ми ръката колко е треперела, докато е лепяла елементите по макета.
И може наистина да има "someone's taking the best of you", обаче в крайна сметка няма как да не знаеш за какво става въпрос. Просто няма как да се измъкнеш от факта, че си го научил и че няма да бъдеш от вълната нови български архитекти, на които им падат къщичките от раз. В която и част на света да си завършил. (Но не и в България, не и сега. Всичките, които следващите 5-6 години ще се дипломират, съм сигурна за точно 5, че наистина правят нещо, за да си ги заслужат архитектурните дипломи.)
Който е съгласен, да си вдигне бързо ръката, преди мутренските деца да са го видяли.