Ще Дойдеш Ли с Мен?

Губя ли времето с мисли, имам ли нужда от тях?
* destroy the mind destroy the body but you cannot destroy the heart
* the love you give is equal to the love tou take
* другото е изненада

* припомних си чувството да си сред приятели, за които в "Дюн" пишат с главна буква
* запознах се с чувството да бъда изнасилена, изнасилена/убита и пак изнасилена (мафия)
* ....но пък си го върнах :)
* Блузата с надписа ли е виновна?
* искам си лятото, с денонощните магазини и бирата, плажа, филмите, смеха и спомените, обратно
* Music is my boyfriend.
* (опити за) Остава за десерт по пътя към вкъщи

Edit: Всъщност всичко е една сладко-горчива симфония, чийто диригент често е без значение. Д, М, Й, С, В, П, дори цялата азбука да се изреди покрай и да седне на една маса, резултатът ще е един. Както ми напомни наскоро Иво, оценяваме нещо едва след като сме го загубили. Но пък, както напомни Ивето, ние сме жени - неугодяеми сме. По тази логика, 7 месеца могат да се окажат фатално дълги и/или необратимо полезни. Трябва ни само търпение.