29 October 2006

Yesterday

Вчера по това време бяхме в Сърбия.
Времето преди това се развиваше прекалено бързо. С изключения всичко беше супер и дори малко ми липсват шумотевицата и простотията, Тарото, страшните истории, споровете, дискусиите, игрите, песните и танците, снимките, молбите от всякакъв вид.
Тук е мястото да вмъкна и благодарско на всичките участници, или може би почти всички, за прекараното по време на, и 70-те часа път, а то какви часове.
И може да се пише още много-много-много, но нямам желание, нямам време и достатъчно моментни спомени.
Here I am.

Edit.
Къде се загуби?
Защо се загуби?
Тя ли е виновна?

16 October 2006

Here we go again, again

Туп-туп-туп-туп
Тупкането на сърцето, изписано на лист, изглежда като топкане на баскетболна топка.
Туп-туп-туп-туп
Утре ще сме пак на път, за кой ли път пореден?
После ще видя сестра си, отново, отново.
Днес ме изпращаха, за пореден път няма да съм част от класа си, а всъщност това не е меланхоличен пост, а радостен.
Очаквайте нови включвания от феята на пуканките, всички, ще се видим обаче чак след десетина дена.
Дотогава някои да обмислят ходенето до София, други да внимават в училищната картинка, трети - да очакват снимки и добри спомени.
И благодаря за милите думи и за рибата!

14 October 2006

Road trippin

Не, не, забравете последния пост. Той беше само за Ивето, а тя го прочете, макар и в лошо настроение.
Днес е ден за ранни срещи и кисели чайове, статии, смях и тъга, студ и лешници.
Чаках и четох едно от последните нормални списания (след Гъливер и други пътещественици, преоткрих Древногръцката митология), истории за Вормс и околността, ето там ще бъдем. I'm commin, baby, after day or two.
После обичайни съботни бири, но с друг човек, позабравен за цяло едно лято, разговори за сезона и извън него, за качеството и количеството, за Живота, Вселената и всичко останало, където попадаме дори и ние.
И пак ще се събираме ей така и тази година, спомени и разкази, дори книга ще пишем. Gedanken aus dem Aschenbecher.
Само ни дайте свобода на словото и поле за изява. А на нас ще ни стигне и само близката кръчма, стига да е топла.
За вечеря и десерт - неочаквани разкрития, хора от различни филми и какво правят те във филми на Линч. (Иначе казано - ftp vs. TV1000, което пък ми напомня на една култова песен на Ъпсурт, но това са си мои предположения само.)
А сега - Sunrise, което пък ми напомня за The Dawn и въобще работата не отива на добре, а аз умирам душевно и морално за сън.

12 October 2006

I write sins not tragedies

След мое обещание и по молба на Ивето, по възможно най-азбучен за мен ред.
Някои хора от лятото и други предходни сезони.

Антоанета - Вълчица, която не яде хора и е супер сладурана
Ангел - не съвсем лятно, но пък е страшен фотограф на известни бг личности
Близначки - Addicted, хора, обичам ги тия двете, сериозно
Валя - време за чай или капанчета с нея винаги ще намеря, и нея много я обичам
Деси - е, систъра ми, все пак, какво да коментирам :)
Димитър - вж. Ран
Елена - кхъ-кхъ :)
Етуил - нашият най-почитан елф
Иво - респект, човече, респект
Иван - хахаххаххахаххахаххаххахахаххахахххахах
Ивелина - а за нея да казвам ли колко я обичам?
Коце - айде пак с усмивките, айде
Мимз - непрекъснато ми спасява задника и никога не се предава без бой
Момчил - страхотно начало на лятото, а и е винаги готов за по бира
Никола - лятно настроение, но не и тази година
Полина - гофрети-тайм!
Петко - днес е рожденик
Ран - еднственият, който можеше да поддържа огъня за повече от 5 минути. Много повече
Софи - my friend is she
Сара - and she
Тошко (Георги и вс. ост.(слагам ви под общ знаменател, защото иначе просто не става :))) - много ви се радвам и на вас, ужасно много, да знаете
Пропуснах някого, и в мислите си също. А дните наближават много бързо, не ми харесват списъците, къде е вярата, приятели, вярата?!

08 October 2006

Tage wie dieser

Странно странно странно Прекрасно
Морето сигурно е на вълни, не знам, но предполагам.
След като загубих всичко от компютъра, дори звука не ми остана. Само гледам някакви по чудо запазени в апарата снимки, после едни нови от снощи и пренареждам спомени и разговори.
Търсех едно клипче, но нали пък нямам звук?
Не че го намерих.
Сега ще се поразровя из чужди мисли в търсене на изгубеното, а навън е облачно, май че ще вали.
Прекрасно прекрасно прекрасно Странно
Глупави филми, забавни домашни опити, топчета хартия и чипс, тук съм аз, там е тя, първо това, после онова отсреща, три кабела, едно утро, малко вятър и лед на прашинки - пак пропускам нещо, рибките ще да са били. Или снимката на масичката.
Не знам, не знам, няма значение.
Искам просто да догледам всичко завършено. Днес.

Here comes the Sun

"Още малко, още малко" повтаря гласчето отвътре, още няколко часа.
Юлия седи до мен, разгръщайки "Силмарилион", търсейки някакво подходящо име.
Търсим филми, търсим песни, търсим телевизии, аз търся един в списъка, уви.
И този път ще се размина с всичко останало, но не и със злочестите съвпадения.
А Юлия се смее, обаче знае за какво става въпрос, а и да не знаеше, пак ще й се стори смешно, особено като гледаме и Кенгуруто.
Засега е това, а е едва полунощ и половина.
There's a night to remember.