29 April 2006

28 April 2006

violet

Things are simple, aren`t they?
Мислите се загубиха днес между първия и втория етаж на театъра.
Защо всички са толкова корумпирани в тая страна?!
От утре захвърлям всичките си предрасъдъци на боклука, да ги намират животните.
"О, Тигре, къде си?"

Е, тигре, знаеш ли в каква беда ни вкара? Ако знаеше, със сигурност нямаше да ни отключиш онази врата, а Ренка със сигурност нямаше да чупи единствената здрава брава.
Обаче и ти недей да ни се сърдиш, не е от липса на работа.

Be free, things are simple, go and find love.
Не, нищо не е толкова лесно, обаче по-добре да пея Руши, отколкото някакви депресиращи след-любовно-връзкови-песни.
И все още сме без сцена.
Мамка му. Влизам да се къпя.

Е, не!

Аз съм относително спокоен човек, това всеки го знае, обаче ей на такива идиоти ме изкарват от нерви.
Добре, бива ли така повече от два месеца да се готвим за този ден, а после две седмици (при това точно две) преди премиерата да ни резнат сцената! И то не друго, да беше реквизит - ще си го направим. Ама точно сцената?!

Тук е мястото Сговорната Дружина да поеме проблема в свои ръце - стискайте палци, ще ходим на преговори с директора на Будевска.

Апропо, на Сговорната Дружина малко й писна да прави всичко, докато останалите спят, затова онази уговорка за Дюн, която се влачи от седмица (и за която се надявам да не стане като една друга уговорка - все едно сватба ще правим), изглежда адски примамлива и адски обнадеждаваща.
Звънни ми като имаш време.

26 April 2006

Остани с мен (нищо, че не е понеделник)

Е те това вече на нищо не прилича :)
Така, Mission Accomplisched, да ми прощавате английския, не съм ходила на уроци от месец.
"Остава" са велики, две мнения няма по въпроса.
Morrissey и Howie Day са ново 20. 35, ако се правя на математик. Слушачи-на-качествена-музика по света, обединете мрежи и теглете!

Мажоретките са от нас! [Извинявай, Тони, че имитирам Ти-знаеш-кой]
Музиката - от компютъра.
Бирата - от германците, ест.

Реплика на броя (а и на много от следващите броеве) #1 :
Alles was bleibt ist die Möglichkeit, noch ein letztes Mal „Благодаря“ zu sagen.

И после не ме питайте защо им се кефя толкова, става ли? :)

PS: Деси, полата ще ти я изпратя скоро, promise. Че и с веригата заедно :)

25 April 2006

Brace Yourself

Една голяма изненада. [Или както би казал Сънката - Eine groBe Ueberaschung]
Кой би предполагал, че един германец ще ти напише на чист български "Благодаря"? Определено не и аз, прекалено невероятно е, обаче е факт.
Някой беше казал, че само като чуваш как някой се опитва да говори езика ти, се чувстваш радостен, ако не и горд.
Мамка му, така си е. И ако знаех, че за една проклета седмица ще научат толкова думи, дори ще ги запомнят, щах да се постаря повече. Наистина.
Е, имам право на поправка - октомври. Или лятото. За по-добре - лятото.
Обаче, както каза Рия - "Не знам защо бях изпаднала в такава след-семинарна-депресия. Ще се видим пак, нали?"
Да.
И пак ще има "Благодаря", обещавам.
:)

24 April 2006

Run

Нещо стана, не съм много сигурна какво.
Разговори за любов на немски, те хвърлят в смут всеки неразбиращ, а те са много. (И как да му кажа "честито", по дяволите?) Както се пее в една песен
When you`re so much in love
You don`t know how much you can stand.

А, сестра ми тъкмо влезе в ICQ, обаче май точно в момента няма какво много да й кажа. Освен за този разговор, ама май и тя няма да го разбере веднага. Пък и днес май съм сърдита на целия свят, затова не ми се обяснява. Не че светът не ми е сърдит и той, ама както и да е.

Съдбата е кучка с лошо чувство за хумор.[sense of humor, за преводачите]

Две случайни срещи, все точно до нас. Неочаквани, интересни, забавни.
Една знайна среща, на нашето място. Очаквана, интересна, забавна. Студена.

Защо повярвах на думи [и действия], в които не вярва и малко дете? Нищо, че сме направени от звезди и пеем под пъжда по улиците на Филаделфия.
[Искам си пак рошавата мисъл, а с нея и онзи последен учебен ден. В един по-късен етап и Седмицата на неочакваните разкрития.]
Но не ми се сърдете за носталгичните постове, наистина ми е студено.
А книга ще има.

23 April 2006

планове

Няколко нови идеи.
Всъщност николко.


Иво : "Нели, забележи, че от 19:42 не сме казали нищо умно. А сега е 21:16"
Нели : "А това всъщност не е ли типично за нас, а, Иво?"

Всъщност и двамата имаме право. Той има правото да се учудва на нашата постоянна поддържаща се глупост, да се ядосва, когато приятелката му не се обади, да се смее, когато му пращам тъпи снимки.
Аз имам правото да мълча и всяка дума, която кажа, ще бъде използвана срещу мен. Знам си това право и от адвокат нямам нужда.
Нещо друго ми липсва, май са лист и молив. Или фотоапарат. Или онези, деветимата. (Да не се бъркат с Назгулите от Властелина.)

А, ето нещо ново.
Пиесата на Испанска беше доста добра. Дори се замислих колко жалка ще е нашата тази година. Мамка му, нямаме време, а някои хора ме нервират максимално много.
[Сценария за догодина то пиша аз, да си имаме уважението.]
Междувременно ще почна книга. Май.
Междувременно трябва да се разбере кога ще гледаме Dunе.
Междувременно.....мразя тази дума, прекалено дълга е. По немски дълга е.

Та, къде сме утре вечер?

22 April 2006

"Търсене на изгубената вяра"

1 сцена
Излиза една група българи, която търси някакъв ключ. Музиката свири Kyo. Някой изкрещява нещо. Светлината изгасва.

2 сцена
Групата е открила ключа. Сега търси вратата, която се отваря с него. Музиката свири James Blunt. Някой друг изкрещява. Светлината изгасва.

3 сцена
Групата осъзнава, че ключът, който са намерили, не е никакъв ключ, а кръст. Голям кръст. Всички изпадат в шумна еуфория и бързат да се скрият зад кулисите. Няма музика.

4 сцена
На сцената няма хора. Само отгоре се чува Глас, който пита, кой, по дяволите, е отраднал ключовете за Рая. Музиката отново засвирва Kyo.

Превод от език незнаен:
Нели Жечева


19 April 2006

In him we trust

След неочакваната глупост да си дам блога на наш`те любими германци, май ще е наложително отвреме-навреме да се появявам със силни лирични постове (Inspirited by Langenscheidt :)).
Въпреки това смятам, че всичко е Ок, щом Ребека (Ich liebe sie!) ще води немската група октомври, щом Бени ни направи собствен форум (риспект, чувече, риспект :)), щом снимки ще се гледат, щом вестникът е почти готов (мерси на Ули) и щом всички са на линия.
Какво още?
Ааа, да.
Цитат на деня №1 : Бирата е като.....хляб. (Бени)
И прав си е :)

17 April 2006

Etwas Tolles

Минаха се няколко часа, откакто германците си заминаха. Няма какво да споря, всички сме малко тъжни, малко повече неможещи още да повярват какво се е случило, и все пак...И все пак, както казва един от тях "Лудница!".
Обаче съм сигурна, при това 100%, че ще се видим още лятото с някои от тях, с останалите - октомври.
Има много да се пише, много да се говори, наистина много. Обаче думи понякога не стигат, мястото - също. Обаче затова прочетете едно импровизирано стихотворение, което ми беше написано от един друг от германците, преводът - малко свободен :))

На това място
искам без протести
и без да бързам,
въпреки, че тук няма да оставам,
с радост да напиша нещо мило,
за да ми премине времето.

Времето тук беше страхотно,
понякога малко неприлично
смяхме се ние много,
защото семинарът беше наистина разкошен.

Сега поемаме, пълни с вяра,
дългия път към дома.
Затова сега ти давам съпровод -
Мисли за нас, тогава и когато.


14 April 2006

Всъщност си намерих кой да ми превежда, а в скоро време ви обещавам и готини снимки от незабравима седмица. Дерзайте :)

11 April 2006

no contact

Aveuglés par nos larmes on devient des pions
Le sort s'acharne au fond quand naît l'opinion
Si la meute t'accepte au final pourquoi?
Ne pas filer droit, ne pas finis sec, ne pas dévier tes pas?
J'veux marcher sans regret, brûler des pages entières
Même semer les secrets, apprivoiser mes peines
Lesté de nos silences j'ai trop perdu ma foi
Aussi loin qu'il le faut j'irai trouver au bout le contact
Aussi loin qu'il le faut j'irai trouver au bout le contact
Aussi loin qu'il le faut

Et l'onde de choc propage le message
Et je quitte le sol l'orage se prépare

Abusés par le calme jusqu'à fuir le front
Jusqu'à l'abstinence au fond jusqu'à l'obstruction
Pour fermer nos sens, sans cesse noyer nos silences
Dans le moindre fracas, dans l'espace de nos corps
Dans le vide sous nos pas
La tête bien dans l'eau j'ai décidé qu'aussi loin
Que supporte mon corps ou plus loin s'il le faut
J'irai reculer mon heure, soudoyer le passeur
Aussi loin qu'il le faut j'irai trouver au bout le contact
Aussi loin qu'il le faut j'irai trouver au bout le contact
Aussi loin qu'il le faut

Et l'onde de choc propage le message
Et je quitte le sol l'orage se prépare

Contact
Contact
Aussi loin qu'il le faut j'irai trouver au bout
Contact
Aussi loin qu'il le faut j'irai trouver au bout le contact

Aussi loin qu'il le faut
Aussi loin qu'il le faut

Et l'onde de choc propage le message
Et je quitte le sol l'orage se prépare

Който ми преведе това, обещавам да го черпя един сладолед и евентуално да го обичам за вечни времена. Не заради друго, ами винаги, когато намеря кой да ми го преведе, става нещо.