Etwas Tolles

Минаха се няколко часа, откакто германците си заминаха. Няма какво да споря, всички сме малко тъжни, малко повече неможещи още да повярват какво се е случило, и все пак...И все пак, както казва един от тях "Лудница!".
Обаче съм сигурна, при това 100%, че ще се видим още лятото с някои от тях, с останалите - октомври.
Има много да се пише, много да се говори, наистина много. Обаче думи понякога не стигат, мястото - също. Обаче затова прочетете едно импровизирано стихотворение, което ми беше написано от един друг от германците, преводът - малко свободен :))

На това място
искам без протести
и без да бързам,
въпреки, че тук няма да оставам,
с радост да напиша нещо мило,
за да ми премине времето.

Времето тук беше страхотно,
понякога малко неприлично
смяхме се ние много,
защото семинарът беше наистина разкошен.

Сега поемаме, пълни с вяра,
дългия път към дома.
Затова сега ти давам съпровод -
Мисли за нас, тогава и когато.