緋色の空 2

А сега сериозно.
Чак преди малко си дадох сметка, че тази вечер говоря с много хора за последен път за годината. Тъжно ми е, да, обаче все пак, това е положението, аз заминавам нанякъде си с някой си, а добрите ми приятели (колкото и малко да са те), заедно с хората, които ме крепят, си остават тук, изживявайки своя собствен новогодишен купон.
В един филм бяха казали, че когато на Нова Година си направиш равносметка за станалото през изминалата година и ако се разплачеш поне веднъж, било то от радост или от тъга, то значи годината ти не е минала напразно.
Ето такава равносметка си направих, макар и малко по-рано, наред с другото, и ме изненада резултата.
2005 година беше дефакто най-тежката ми досега, обаче странно защо се разплакох само заради хубавите неща, т.е. почти всичко от август насам. Последните 4 - 5 месеца диктуваха решенията ми, възприятията ми, дори вкуса ми. Напълно непознати могат да станат най-добри приятели за дори по-малко време. Добри приятели се съюзяват, добри приятели се запознават наново. Добри приятели се събират, добри приятели се разделят.
А след тях остава само споменът, запазен от някоя наша собствена Shana.

Весели празници на всички!